We boost your best... YOU lead the way!


Leader's Compass

 

 

 

 

юни 2012

"Колкото повече искаш да направиш, толкова повече трябва да дадеш"

 

Историята разказват Мирела Попова и Огнян Попов, с любезното съгласие за публикуване на

Костадин Гълъбов, Директор поддръжка на клиенти в Аксуей България ЕООД

1. We’re not gonna take it; 2. I wanna rock; 3. And justice for all; 4. Fiesta; 5. Clichι; 6. Master of puppets; 7. I’m only happy when it rains.

Коста Гълъбов

Сигурно се чудите какви са тези английски фрази и по какъв начин биха ви помогнали да разберете повече за това що за човек е Коста? Всъщност пред себе си виждате заглавия на песни, с които той описва как е протекъл животът му. Всяка една от тях символизира етап от живота му – като се почне от бунтарските тийнейджърски години и опита му като барабанист в рок банда и се стигне до мениджърските позиции, за които той с усмивка споделя „къде съм бил кукла, къде кукловод“. Последното заглавие от списъка “I’m only happy when it rains” описва скорошно състояние и с тази песен изразява голямата си любов към разрешаването на различни проблеми. Веднага ни става ясно колко голяма роля за Коста играе музиката – стига само да погледнем дългата му черна коса и небрежна стойка и тутакси правим асоциация с рок сцената.

За да разберем Коста такъв, какъвто е в момента, първо решаваме да обърнем поглед назад към миналото.

Кои са хората, които са му повлияли най-силно? Много учители е имал през годините, споделя той. От баща си взима търпението и перфекционизма. Тъй като споменът как баща му цели пет години ремонтира кухнята е още пресен, Коста се опитва да не бъде чак такъв перфекционист. Но понякога в работата има случаи, в които перфекционизмът се оказва полезно качество. Все пак трябва да има някой, който да обръща внимание на грешните запетайки!

В математическата гимназия преподавателите, които са оставили трайна следа в съзнанието му, са сред най-строгите – по математика и по физика. Учат го, че всеки прави грешки, дори и авторитети като тях самите. Показват му какво е дисциплина, а също така и колко е важно да е подготвен във всеки момент и да очаква неочакваното – когато те изпитват в четири поредни часа, ти си готов и за най-лошото! Коста е много благодарен и на своите бивши работодатели и колеги. От Ивайло Ленков, един от предишните му началници, с когото според Коста си приличат в някои отношения, се е научил да търси наема възможно най-умните хора. А също и че иронията и сарказмът вършат чудесна работа, за да накараш кякой умен човек да работи по-добре. Друг бивш шеф му показва колко важно е да си пази гърба.

Самата работа също се оказва ценен учител. Кариерата му започва с тежък физически труд. Този опит го научава да не се плаши от тежкия труд, както и да се разбира с най-различни хора, с най-разични умения и възможности. 2 години като IT в БНР са последвани от рязък завой в кариерата и за известно време се потапя в света на спортната журналистика, като част от екипа на Калин Катев в БНР. Благодарение на тази работа Коста научава много за човешките взаимоотношения и как нещата на повърхността коренно се различават от това, което се случва на дъното. Двете години журналистика му помагат и да се върне към истинското си призвание. За едно дете на родители програмисти, откърмено с техниката, пътят на IT специалист се оказва най-примамлив.

И така, днес Коста е Директор поддръжка на клиенти в Аксуей България, където е изградил страхотен екип. В 360° обратна връзка, която му дават колеги и клиенти, веднага прави впечатление, че основните препоръки към него са „да работи по-малко“ или дори „да се клонира“.

Какъв е Коста в очите на хората, с които работи? Вгледаме ли се малко по-подробно в обратните връзки от началника, колегите, подчинените и клиентите, ще забележим колко често се споменава умението му да върши качествено и в срок много неща едновременно. Те се възхищават на почти нечовешките му способности да работи ефективно върху много задачи и въпреки това винаги да успява да фокусира вниманието си върху належащ проблем, без това да попречи на останалата работа. Колегите му го виждат като изключително открит и комуникативен човек, който умее да изгражда близки взаимоотношения с хората си, но в същото време е справедлив и не позволява на личните контакти да попречат на плавното протичане на работата. Не се свени да дава негативна обратна връзка – умение, което дълбоко се цени от неговите колеги в компанията.

360° обратна връзка дава възможност на Коста да разбере какво мислят другите за него. Споделя, че му е била много полезна, защото с нейна помощ разбира как го възприемат околните. Коста е готов да промени света, където може, а където не успее – „ще се напасне“. Но не смята да се променя като човек, защото и без това много време му е отнело да започне да се харесва. Чрез 360° градусовата обратна връзка не само вижда себе си през погледа на другите, но и в известна степен „валидира“ нещата, които прави. 

А какъв е Коста в собствените си очи? Той е математик със структурирано логическо мислене, методичен и последователен. Когато решава проблем, винаги се движи по логическата пътека, стъпка по стъпка. Чувството му за хумор помага да се разбие ледът в комуникацията и работата да тече по-гладко и приятно. Задачите в екипа по поддръжка са тежки, изискват постоянна отдаденост, ето защо Коста се старае по-всякакви начини да разведри атмосферата и хората наистина да идват мотивирани на работа.

Много обича да чете и това е един от основните начини, по които се развива. Художествената литература и особено фентъзи и фантастика са сред любимите му области – „човек може да мине и без МВА, стига само да прочете шестте тома на „Дюн“, научно-фантастична поредица от романи, написани от Франк Хърбърт. Голяма страст му е и историята. За него в мениджмънта няма нищо ново от последните хилядолетия и човек спокойно може да направи аналог между една съвременна фирма и Римската империя – принципите за успех и провал са същите. От спортния мениджмънт също може да се научи много – там човек веднага вижда какво работи в един успешен отбор и какво тегли слабия отбор назад. Пък и не е трудно да се види прилика между спортистите и ИТ специалистите – „много търсени, всеки ги ухажва, което дори малко ги разглезва“.

Друга негова стратегия за развитие е заобикалянето с кадърни и интелигентни хора, които да го дърпат напред, както и воденето на спор. Коста обича спора, особено моментите, в които губи, защото може да си извлече поука и повече да не извършва същата грешка. Спорът със служителите пък развива не само него, но и тях – учи ги на търпение и на техники, които после да приложат в комуникацията с клиентите. Коста търси различното мнение – човек не бива да остава в застой, а винаги да се движи напред. За него различните гледни точки са изключително ценни, защото дори и грешни, осветяват посоката към правия път. Или за да си послужим с точните думи на Коста: „ако няма тъмно, няма да знаеш какво е светло“.

Какво иска от себе си и от своя екип? За себе си той пожелава преди всичко да не се променя и да не попада в капаните на мениджмънта. „Властта покварява“ и може да промени човека да започне да възприема служителите като пионки. Коста внимателно наблюдава собственото си поведение през цялото време и следи да не попадне в този капан. А от екипа изисква най-вече да се върши работа. Неговото кредо във воденето на екип съвпада с мотото на Nike – Just do it („Просто го направи“). След като минат дискусиите и плановете са начертани, екипът трябва да се фокусира върху задачата. Но само с работа не става – трябва да има и консенсус, да се постигне общо съгласие. Понякога, разбира се, няма как всички да са на едно и също мнение, затова Коста намира за много важни дискусиите и споделянето. По този начин, когато накрая се вземе решението, всички са наясно защо е било избрано даденото предложение. Не на последно място за изграждането на един сплотен екип идва забавлението – защото ако човек харесва това, което прави, то се получава. А ако няма забавление и му е скучно и не желае да се занимава със задачата – то няма да вложи необходимите усилия и е много вероятно да не постигне целта.

Какви служители търси? Когато наема нови служители, Коста гледа основно за едно качество – дали в тях има огън и желание за работа. ИТ специалистите по принцип са млади хора и с тях се работи по-лесно, по-забавно, а и бързо усвояват нови знания. Процесът по развитие на хората той обяснява с метафора – научаваш човека как се плува, но без спасителен пояс, и след това го пускаш в дълбокото. Смята, че хората най-добре учат, като им се вдигне високо летвата – не твърде високо, че да е непосилно, но не и прекалено ниско, защото тогава няма да има развитие. Освен че предоставя поле за изява на своите служители, той се старае и да ги окуражава, да им дава самочувствие – особено на умните, които често погрешно се подценяват, и да ги подкрепя по пътя напред, „дори да се налага да ги рита нагоре“, както споделя през смях.

С какво компанията му е привлекателна за младите? Преди всичко с хората и историята си – Аксуей от девет години наема основно млади хора. Освен това дори тези, които напускат, често искат да се върнат – в настоящия му екип има трима завърнали се. Когато един млад човек е на своята първа работа, Коста смята, че той непременно трябва да я напусне – независимо колко самият той го обича или колко добър специалист е служителят, за да натрупа повече опит. Но в последните години младите българи от цялата страна напускат не просто работа, а родината и намират в чужбина своята реализация. По този повод Коста споделя, че най-важно е младите хора да си дадат реалистично сметка дали наистина искат да заминат, а това може да стане само като сравнят живота  извън България. Те често имат някаква неясна представа, че тук е „зле“, а там е „добре“, но за да могат наистина да дефинират за себе си тези две понятия, трябва да видят с очите си и да направят информиран избор. За едни ще е по-добре да останат в България, а за други – да напуснат.

Какво го мотивира? Преди всичко хората, с които работи. Той сам е наел всички членове на екипа си. Избира хора, които харесва и с които работи добре. Друг източник на мотивация са и началниците му. Харесва му да работи с хора като тях, които си разбират от работата, от които може да научи много и в същото време – които му имат доверие. Особено силно го мотивира и победата. Обича да печели и приема трудно загубите.

Кои са най-тежкото изпитание и най-големият му успех? Той скромно споделя, че животът му не е минал толкова трудно и че други хора са изстрадали далеч повече от него. Единствено в паметта му се връща трудната 1996 година, когато заплатата му не стига дори за лекарства. Един от основните успехи, с които се гордее, е, че не се е променил като характер и работата не го е превърнала в мизантроп. Гордее се и с 360-градусовата обратна връзка и с коментарите в нея. Негова основна цел е движението напред – от биологията знае, че дори само да стоиш на едно място, без да се движиш назад, това пак е регрес. Коста е от онези хора, които постигнат ли успех, искат да постигнат нещо друго, иначе им става скучно. Ето защо той предпочита да върви само напред, като понякога дори забравя за успехите си. Точно това се случи по време на интервюто с него. На въпроса „Би ли ми разказал малко по-подробно за свой голям успех, който си постигнал в последните години?“, той на момента не успя да си спомни и разкаже конкретен случай.

Затова пък ние можем да припомним един от успехите, който Коста сподели с нас преди време: “Когато стартирахме екипа преди почти девет години, наех един човек, който беше всичко, което аз не съм. Не беше кой знае колко технически грамотен и беше тотален екстраверт, всичко при него беше експресивно, животът е песен, никаква дисциплина. Борих се с началниците в продължение на седмици, за да го наема, тъй като тогава нямах възможност да взимам само аз решенията при подбора. Чисто на интуитивно ниво разбирах, че е много важно да има контрапункт на това, което бяхме тогава като екип. Ние бяхме методични, последователни и на подсъзнателно ниво усещах, че ни трябва някой коренно различен, за да може да ни балансира. Като го взех, почти нищо не разбираше от техническа гледна точка, но за пет години успя да се развие до позиция мениджър. За съжаление след това се наложи да се разделим с него, но за мен големият успех беше това, че аз през цялото време знаех какъв човек е нужен на екипа. И като видях, че екипът реагира положително на присъствието му, след това винаги гледах да наема някой, който да ни балансира. Освен това покрай този пример се научих да напасвам личностите – не да наемам само хора, които ми трябват технически, ами и различни като тип хора, които да пасват на останалите в екипа.Така на първо място си дадох сметка, че различието е добро, и на второ място се радвам, че успях да развия този човек благодарение на това ми знание.“

Каква е рецептата за успех? Според Коста най-важното е да се спазва следния принцип: „Ако искаш да направиш нещо, трябва да дадеш. Колкото повече искаш да направиш, толкова повече трябва да дадеш.“

Leader's Compass, юни 2012


www.leadway.org *** info@leadway.org *** Tel: +359 2 9313165 *** Cell: +359 89 662 81 63