We boost your best... YOU lead the way!


Leader's Compass

 

 

 

 

март 2013

Коучинг или поредното лидерско хапче

 

от Веслава Попова, личен и организационен треньор по лидерство,

Асоцииран сертифициран коуч (ACC) от Международната коуч федерация (ICF)

 

Като акредитиран коуч от Международната коуч федерация (ICF) би трябвало активно да пропагандирам коучинга, защото това би ми донесло повече лична изгода – ще мога да се продавам на повече потенциални клиенти и в краткосрочен план да печеля повече.

Вярвам ли в коучинга? Естествено, че щом съм избрала да измина целия път по обучение, коучинг и акредитация от ICF, съм убедена, че коучингът има потенциал. Дали пък не съм се поддала на поредната модернистична вълна, която има претенциите да бъде панацеята на всички социално-икономически проблеми? Или е добър начин за правене на пари? Все грехове, в които мога да бъда заподозряна. Като отговорна и етична личност, каквато смятам че съм, не мога да не забележа, че липсата на правилно разбиране за този инструмент и нереалистичните очаквания от страна на клиентите могат да окажат натиск върху доставчиците на тези услуги по същия начин, по който това се случи и на обучителния пазар.

За какво става въпрос? Коучингът е инструмент, от който професионалистът може да изтръгне хармонични звуци, които да бъдат в дълбок унисон със същността на клиента, и да катализира процеси на личностна трансформация. Тези вътрешни промени могат да бъдат осъзнати или неосъзнати. Осъзнати са тогава, когато човек е в състояние да разбира и на интелектуално ниво какво се случва с него самия и да проследи ефекта от тази трансформация върху промяната в начина му на мислене и светоусещане. Това, естествено, е част от ролята на коуча като подкрепяща и способстваща личностното развитие фигура.

Неосъзнати са, когато човек не е в състояние да проследи кое точно в него се е променило и по какъв начин то се е отразило на неговото мислене и поведение. Наблюдавала съм случаи, когато някои хора бързат да преминат скорострелно през тази важна част от целия процес, тъй като фокусът им е почти изцяло външен, главно се концентрират и енергизират само от действия, а саморефлексията се преживява най-меко казано като невъодушевяваща.

Индивиди, които са продукт на екшън културата на своите организации, в комплект с вродените им личностни нагласи, обикновено горят в действието и нямат нужното търпение да работят със себе си в дълбочина. Очакват да получат конкретни съвети и настройки от коуча, не виждат стойност в процеса на себеосъзнаване и трудно се възприемат като инструмент, който може да настройва сам себе си. Обикновено твърдят, че са практици, хвърлят се в боя да гасят пожари и така не само не ги потушават, но и ги държат разгорени, да не би случайно да се окаже, че не правят нищо. Това са хора, които виждат само действието, а не необозримите за хората на петте сетива процеси на възприятия, нагласи, мислене, чувстване и източници на енергия, които са двигателите на действията.

Именно с тези невидими двигатели работи коучът, а осъзнаването им от клиента го прави способен да продължи впоследствие сам процеса по моделиране на настройките, които го движат по-лесно към целта. Крайната дестинация на етичния коуч не е клиентът да стане зависим от коуча да го придвижва напред всеки път, когато се изправи пред ново предизвикателство, а да открие и да се научи да борави сам с лостовете на своя вътрешен двигател чрез автогенен коучинг. С една дума да бъде лидер на себе си, а не да остане подвластен на неосъзнати импулси и външни стимули.

Реалистични са очакванията на клиент, който е наясно, че той е основното действащо лице, а коучът е огледалото, което му помага да погледне на себе си, ситуацията си и целите си по четириизмерен начин. Нереалистични са, когато очаква, че е нужно да отдели само един час от времето си в календара, за да постигне главоломни резултати – някак само от един разговор и ако може някой друг да свърши плана за действие. От един разговор е възможно да се постигне такова ниво на осъзнаване, което да доведе до реални промени, ако това е нужната частичка от пъзела. Важното е точно да се определи кое е нещото, което, ако клиентът промени в себе си, би довело до най-значими резултати. Нужно е, обаче, тези резултати да бъдат припознати като значими не само от самия клиент, но и от неговия екип и корпорацията като цяло.

Възможно е в резултат на коучинг процеса да изкристализират празноти в знанията и уменията, които следва да бъдат адресирани по пътя към целта. Тогава коучът може, ако има нужната подготовка и познания по темата, да влезе в ролята и на ментор, да даде необходимата информация, да сподели свой опит, да фасилитира процеса по усвояване на тези умения и да даде обратна връзка.

Когато си избирах коуч, който да ме подпомага по пътя към ICF акредитацията ми, моят личен избор се спря на доказан професионалист, който владееше повечето основни инструменти по развитие на лидерството, а не беше само коуч. Какво стоеше в основата на моя избор? Първо, това създаваше по-голяма близост между мен и моя коуч, тъй като имахме сходен път. За мен беше важно да се поуча от нейната опитност, вместо да откривам сама топлата вода и да опипвам в тъмното единствено водена от собствения си опит. Така имах достъп до по-широк спектър от алтернативи, от които можех да избирам кое е подходящо за моята ситуация и кое не е релевантно. Открих своя си начин благодарение на вещото й ръководство, а като страничен продукт, получих много повече осъзнаване, отколкото бях платила и очаквах да получа.

Измеримият и непосредствен резултат беше, че от целия випуск, състоящ се предимно от англоезични обучаващи се коучове от САЩ, Канада и Австралия, бях първата, която се дипломира от курса, и първата, която само три месеца по-късно беше вече ACC. Ползите за мен бяха много повече от този конкретен резултат. Когато слушах себе си като вече трениран коуч, долових нюанси и отсенки, за които преди това сетивата ми бяха затворени. Осъзнах, че има много по-дълбоки нива, до които мога да достигна, докато усвоявам и задълбочавам познанията си по коучинг. Това ме провокира да подложа на преоценка някои вкоренени у мен личностни нагласи, продукт на природните ми предпочитания за начина на възприемане на информация, нейното обработване и организирането й в работеща система. Усетих как кондиционирането от обществото е формирало нагласи и умения, дори черти от характера, които може да са ни били полезни в миналото, но днес са дори окови и е нужно да бъдат предизвикани – твърдение, за което имам убедителни емпирични доказателства.

Всичките тези вътрешни процеси продължиха и след края на формалния коучинг процес. Нереалистично е една организация да очаква, че чудеса могат да се случат с един индивид, ако липсват подкрепящи промените процеси. Да си представим, че такъв лидер е ситуиран в една традиционна йерархия, която обезсмисля ролята на личността за сметка на безличните процедури. Сега си представете един енергичен човек, който усеща промяната преди другите и решава да работи проактивно за адаптиране на съществуващите процеси, които спъват развитието на организацията. Ако липсва култура на непрекъснато учене и усъвършенстване на хора и процеси, такъв човек бива „удавен“ от общото безразличие и инертност на организацията. Следователно, контекстът, в който действа един лидер, е не по-малко важен от личността му.

Промяната на една организационна култура от традиционна йерархия към култура на непрекъснато учене и усъвършенстване изисква координирано усилие на ниво лидерски екип на всички организационни равнища. Едва тогава може да се търси ефект на ниво компания, тъй като усилията на лидерите на върха няма да бъдат самотно занимание на посветени, които трябва да полагат свръхусилия в това да „просвещават масите“ за нуждата от промяна в начина на мислене и оттам – в начина на поведение. Защо е нужно? Отговорът е прост, но до него се достига с цената на много грешки и скъпо струващи илюзии – това са организациите на бъдещето, които ще привличат и задържат истински талантливите хора и ще градят устойчива конкурентоспособност.

Фокусът само върху поведенията води до създаването на корпоративни магьосници, които говорят подходящо, жестикулират подходящо и внушават на подсъзнателно ниво, че проповядваните ценности са истински и автентични. Такива корпоративни фокусници, обаче, рядко успяват да заблудят всички и за дълго време в своята автентичност. Някои от тях, водени от своята нарцистичност, полагат много усилия да управляват вертикално нагоре и обикновено са харесвани от висшестоящите. Могат да бъдат разпознати по това, че работят основно за личния си ПР, не подбират истински талантливи хора и не развиват екипите си. Устремени са бързо да покажат резултати, за да бъдат изстреляни до следващия пост към целта, преди да бъдат „усетени“. Колкото по-висока позиция заемат и колкото по-дълго я заемат, толкова повече организациите отслабват и толкова по-бавно се възстановяват след тяхното управление.

Ако такъв човек е клиент на коучинг услуга, е въпрос на личната етика на коуча дали би искал да работи с личност, устремена единствено към собственото си благополучие, а не към общото благо. В крайна сметка световната икономическа криза започна именно от сектор и компании, които активно са ползвали коучинг услуги. Всички видяхме как се консумира бъдещата стойност на компаниите, а цената, която се плаща, е не само финансова. Всеки професионалист стои пред избор дали да подкрепя такъв тип лидер с труда и таланта си, или да поеме риска да го предизвика да преосмисли своята мотивация. Изборът е рискован, но това е изборът на всеки отговорен професионалист.

Само за днешните пари ли работим, или искаме да създаваме бъдеща икономическа и духовна стойност? Това е въпрос, на който един коуч може да отговори единствено ако има собствен морален кодекс. Както се казва в Библията, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото – лоши плодове.

И така по плодовете им ще ги познаете.
 

Leader's Compass, март 2013


www.leadway.org *** info@leadway.org *** Tel: +359 2 9313165 *** Cell: +359 89 662 81 63